И този път оставаме на италианска тема. Май… става все по-ясно колко ми е любима тяхната кухня. Е, Италия е известна както с красивата си архитектура и висшата и изискана мода, така и с вкусната си и красиво приготвена храна. При италианците всичко трябва да е със стил и маниер, иначе сякаш нещо липсва. Това е то – Италия – вълнуваща, страстна, омагьосваща. Този път изобилието, което предлага любимата ми страна ме отведе до тази прекрасна рецепта за дребни домашни сладки с шамфъстък.
Сега си давам сметка, че за да ви показвам днес тези сладки с шамфъстък той, милият, трябва да е дошъл от някъде. Противно на веки, който си мисли, че шамфъстъка е рода с фъстъка, те нямат нищо общо. Докато фъстъка расте в земята и е от семейство бобови, то шамфъстъка е на практика цвета на женското храстово дърво от семейство смрадликови.
Още едни важен и любопитен факт е от къде идва име то му. Известен е от 6 759 година преди Христа. Името с което е известен е пистачио, което идва от пистациа. А това е вариант на арабското писташио или фисташио, а от там фъстък. Забавното тук е, че реалния фъстък е шамфъстъка. Това, което днес наричаме фъстък е узурпатор. Той става известен много по-късно от шамфъстъка (преди около 3 500 години) и произлиза от Южна Америка, а става известен по света едва след Великите географски открития. Заради визуалната прилика с шамфъстъка – по правилно писташио или фисташио, той започва да се нарича фъстък, като на практика отнема името от писташио (поне в България). По света все още има ясна диференциация между двете, за шамфъстъка се ползва писташио или фисташио, а за наречената от нас ядка фъстък се ползва название, което в превод означава земна ядка.
Както и да го наричаме – правилно или грешно, на шамфъстъка дължим рецептата за тези сладки. Те са страхотни, меки и сочни, което се дължи на сиренето рикота в рецептата. Това пък ги прави още по-уникални и различни от всичко, което съм ви показвала досега на тази тема. Излишно е да казвам, че рецептата е изключително лесна. Та кой не търси на работата лекото и на хляба мекото. Че и аз така – обичам простата и лесна за приготвяне храна.
Няма коментари