Е, не мога да се похваля, че съм била дете „мечта“ за всяка майка, което обича да си похапва, защото съм била много злояда. С времето това се промени до толкова, че нещата които обичах и ядях се брояха на пръстите на двете ми ръце, но след като се омъжих някак нещо се пречупи в мен в тази насока и лека полека, експериментирайки и опитвайки открих нови светове в кухнята, а от там дойде и страста ми. Да, можеби го имам заложено и в гените си, защото майка ми е невероятен кулинар, но е факт, че всичко започна тогава когато проядох няща, за които дори не съм и помисляла. Все пак слабоста за мен си остават десертите, можеби защото те са черешката на всяка вечеря, или можеби защото са онова дяволски сладко изкушение, на което не можеш да устоиш и да откажеш. Знам ли?… За мен десертът е върха на кулинарията, защото лошия десерт може да провали и най-страхотната вечера, докато добрия десерт може да спаси и най-лошата вечеря.
Това съм аз накратко: човек, който си почива докато приготвя поредното ястие, десерт или печиво. Човек, който обича да готви за приятелите си и не пропуска повод да ги покани на масата си. Човек, който се наслаждава на всичко около себе си с всичките си сетива.
Аз споделям, а дано на вас ви допадне споделеното.
И не забравяйте сготвената с любов храна е най-вкусната.