Черешки, вишнички, малинки – аз си ги обичам всинки. И по този повод, а и защото им е времето, реших да си направя черешов пай…. Но не какъв да е пай. Направих го на малки пайчета, защото от големия не се знае кой колко яде, всеки обвинява другия и накрая нещата лека по лека си отиват към… нов пай.
Това, с годините го разбрах, не е добро за фигурата, освен ако не предпочиташ окръжностите 😉 . И докато аз си консумирам този страхотен черешов пай ей така – направо, то мъжът ми откровено си се глези. Топка ванилов сладолед, топка сметанов, а уж не обичал сладко… ядки отгоре… ръси ли, ръси…
Чакай бе, човек, тези ми трябват за следващата рецепта! Ама кой да ме слуша. Харесва го този черешов сладкиш, защото не му бил много сладък. Глупости! Две топки сладолед и не му бил сладък?!
И въпреки, че лесен черешов пай май няма – все има по някой препъни камък – аз ви заклевам да си направите. Действа пристрастяващо, кулинарно възвисяващо и надебеляващо, ако прекаляваш. Но с кое не е така? Пробвала съм и с черешов пай с бутер тесто, ноооо мъж ми не е фен… Не иска с купешко бутер тесто, на пясък му биело, искал домашно маслено. Разглезих го аз….
И ако съм ви отегчила с тази прелюдия – направо в кухнята, рецептата е на едно мърдане на мишката по екрана или с пръстчето надолу на тъч скрийна.
И пишете коментари – лоши, хубави – няма значение. По-забавно е.
Няма коментари