За големите италиански градове има много писани статии из интернет. Когато преди година със съпруга ми получихме най-страхотния коледно-новогодишен подарък от моята сестра – Три дни в Милано – именно от тях събрах необходимата за мен информация за предстоящото пътуване. Затова ще бъда кратка относно това какви забележителности не бива да пропускате, посещавайки този красив град. По-скоро ми се иска да ви разкажа за моето усещане, моите емоции и въобще как аз видях нещата.

Ето как започна всичко.
Пътуването ни бе определено за 20-23 януари 2015г. Не мога да кажа доколко това е бил най-подходящият сезон за посещение на Милано, но със сигурност мога да кажа, че беше приятно, защото нямаше излишна суета, блъсканица в безкрайните туристи, висене по опашки пред ключовите забележителности. Тъкмо така успяхме да усетим живота на местните, да се любуваме на всичко, което ни заобикаля и да чуваме предимно италианска реч.

Както вече казах трябваше да пътуваме на 20 януари. Взехме полет на нискотарифната самолетна компания WizzAir. Самолетът обаче излиташе от румънската столица Букурещ , при това късно през нощта. Точно поради тази причина нашето пътешествие започна ден по-рано. Пътувахме от София до Варна, за да бъдем заедно със сестра ми, а от там тримата се отправихме към Букурещ. И както се казва за всяко нещо си има първи път, за мен това беше пътуването със самолет. Да, за първи път ми предстоеше да летя. Да си призная, беше ми доста притеснено преди полета, заради неизвестното, но много бързо след излитането констатирах, че това да летя със самолет всъщност много ми харесва. Час и 40 минути по-късно полетът завърши в Бергамо. Между другото самолетът не беше пълен и можехме да изберем къде да седнем, така се уредихме с място до прозореца. Екипажът на самолета, с който летяхме беше изключително отзивчив и любезен. Стюардите бяха млади, симпатични и усмихнати момичета и момчета. Посрещнахме изгрева в небето и гледките под нас бяха изключителни. Високите върхове на Алпите, потънали в сняг, събуждащите се за живот градове, дори и красивите пухкави облаци.

И така рано сутринта около 7 часа бяхме вече на италианска територия. И тъй като кацнахме на летището в Бергамо, решихме нашето приключение да започне именно от там. Първо се по лутахме малко на летището в търсене на шкафчета за багаж, за да оставим там големият куфар, който ни придружаваше. Е, да, ама не. Място за багаж нямаше, така се наложи да мъкнем куфара с нас. Това разбира се, нямаше как да ни спре да разгледаме малкия, но според мен зашеметяващ град Бергамо. Хванахме си градски автобус, с който да се придвижим до центъра на града. Дотук всичко добре, но сега откъде да си купим билети? На спирката нямаше автомат или място, откъдето да си закупим такива, в автобуса също не продаваха. Остана ни само да се молим да не ни засече някоя проверка, защото четох, че глобите са доста солени. А и честно казано, не бяхме само ние :). Доста туристи се качиха от същата спирка, които имаха същия проблем. Както и да е, имахме късмет и нямаше проверка по време на пътуването ни. 10-12 спирки по-късно бяхме на центъра на Бергамо.

Тесни улички, красиви сгради с невероятни орнаменти по фасадите и много, ама много малки мотори тип скутери, паркирани покрай сградите. Това бе първото ми впечатление. Чист град, много забързани хора и глъчка, която те заобикаля навсякъде. За съжаление, когато разполагаш с броено време, няма как да се насладиш на всичко, а в нашия случай не можахме да се качим до старата част на града, за което и до днес съжалявам.

Тук в галерията може да разгледате още снимки от Бергамо,
които показват колко красота има събрана в това малко градче.
За по-голям размер кликнете върху снимките.

Е, да, ама така си обещахме отново да отидем и да видим това, което пропуснахме тогава.

Времето бързо напредна и трябваше да се върнем до летището, за да си хванем автобус до Милано. Този път се погрижихме да пътуваме с билети :), купихме ги от едно магазинче в центъра. Вече знаехме с кой номер автобус ще пътуваме и откъде да го хванем. Отново на летището, тук има няколко фирми, които предлагат транспорт до централната жп гара в Милано. Всички те возят на цена от 5 евро за билет. Автомати и гишета има вътре на самото летище, но билети се продават и от самите шофьори на автобусите. Пътят е около 40 минути. Автобусите на различните компании тръгват с няколко минути разлика, така че и да не намерите свободно място в този, който тръгва пръв, то със сигурност няма да ви се наложи да чакате твърде дълго до следващия. На таблото на всеки автобус пише часа, в който ще тръгне.