След като попътувахме няколко час по планинските, живописни пътища на България, най-накрая пристигнахме в Мелник. Първото, което виждаш в града е неговата централна част – калдъръмен път от двете страни на пресъхнал канал, посипан с прах, но пък изключително чаровен. От двете страни на канала има множество малки магазинчета, предлагащи виното от различни мелнишки изби, домашен мед, сладко от горски плодове, сувенири и всякакви дребни неща, които да си занесеш у дома или да купиш за подарък. Във всяко от тези магазинчета се предлага безплатна дегустация на поне 3-4 вида вино (това, което предлагат). Най-голям е изборът на червено вино, но това не означава, че любителите на бяло вино и розе ще останат пренебрегнат. Всяка изба предлага поне по един вид и от тях. През лятото в Мелник е доста горещо и след множеството дегустации може леко да се опияни човек, затова моят съвет е преди да започнете обикалянето на избите и магазините хапнете по нещо, полюбувайте се на обкръжаващата ви среда и така продължете. Лично аз бих ви препоръчала ресторанта на центъра, защото готвят изключително вкусно, а и порциите не са никак малки, цените пък достъпни. След като и ние хапнахме в споменатия ресторант, продължихме обиколката си в търсене най-хубавото мелнишко вино. Започнахме от малките магазинчета, които бяха около нас, разбира се не подминахме никое от тях, снабдихме се няколко вида мед и сладко, и продължихме към най-голямата възрожденска къща не само в България, но и на целия Балкански полуостров, която е запазен до днес и в чието подземие се намира мелнишка изба. Избата е издълбана във вид на тунел в скалата, върху която е построена къщата, а в нея се намират огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино (е да, някой от тях вече не са в експлоатация, но възможността да видиш толкова големи бъчви си е несравнимо). „Кордопуловата къща“, така се нарича мястото. Къщата се намира върху скала на най-високото място в града и е превърната в музей. За да се стигне до нея се минава по стръмна пътека, от където се виждат величествените Мелнишки пирамиди, и която минава покрай частично запазената средновековна църква „Св. Варвара“. Къщата е наистина впечатляваща и преди да отидем в избата, разгледахме музейната и част.

Изглед към „Кордопуловата къща“

Средновековна църква „Св. Варвара“

Кордопуловата къща – спалня

Кордопуловата къща – домашното огнище

Когато стигнахме до избата бяхме посрещнати от младо момче, което набързо ни разказа за тунела в който се съхраняват бъчвите с вино, за най-голямата от тях и ни остави да я разгледаме. Накрая, разбира се, имаше дегустация на четири вина, които произвеждат и отлежават в избата. Купихме по бутилка-две и продължихме нашето търсене.

Кордопуловата къща – големите бъчви

Кордопуловата къща – тунела

Кордопуловата къща – избата

Изглед от „Кордопуловата къща“

Вече се бяхме запътили към „Музея на виното“ в Мелник. По пътя обаче ни приканиха в едно от магазинчетата да опитаме и тяхното вино. И нали за това сме тръгнали – не отказахме. Продавачката в магазина бе една изключително симпатична жена, много усмихната и с невероятно чувство за хумор. Разказа ни на бързо за семейството си, показа ни и снимки, посмяхме се и ние потеглихме отново по пътя на приключението си. От там си тръгнахме с още по една бутилка червено руйно вино – да не помислите, че сме излезли с празни ръце. Смея да кажа, че почти месец и половина по-късно отваряйки бутилката, виното беше все така ароматно и със запазен вкус. Но съвета ми е – дръжте го на студено… за всеки случай.

Музей на виното – Мелник

Ето ни пред „Музея на виното“. Срещу входна такса влязохме да го разгледаме. Към него също има изба, която предлага четири вида вино: три червени и едно бяло. Тук може би за мен бяха най-хубавите вина. Сестра ми, с която споделихме това преживяване, закупи билет с правото на дегустация, останалите се въздържахме, заради силното слънце навън и пътя който ни очакваше на обратно. Тук всички останахме изключително впечатлени. В избата се помещава много интересен трезор на виното.

Музей на виното – трезор

Към дегустацията на вино, бяха приготвили хапки от препечен хляб със зехтин. Виното се наточва директно от бъчвата. Първо дегустираш (отново всички опитахме) и каквото ти хареса, и решиш да купиш, се наточва в бутилката точно пред теб от същата бъчва с вино, от която си опитал, а след това започва най-интересното :). Бутилката се запечатва директно пред очите ти. Първо поставят тапата.

Музей на виното

Музей на виното – дегустация

Музей на виното – пълнене на бутилката

След това я запечатват с разтопен восък, на който отгоре поставят печат, а накрая залепят и етикет с името и сорта на виното, писан на ръка…

Музей на виното – запечатване на бутилката с тапа

Музей на виното – запечатване на бутилката с восък

Музей на виното – поставяне на печат върху восъка

Музей на виното – поставяне на етикет

Всичко е толкова вълшебно. Тук се спряхме на два вида вино. Едното червено, а другото бяло. Бялото изпихме месец и нещо по-късно. Отново нямаше промяна в качеството му. А най-хубавото е, че можеш да си поръчаш вино и по телефона, а те ще ти го изпратят по куриер.

Омаяни от всичко видяно до момента, се качихме в колата и отпрашихме към следващата дестинация от запланувания ни маршрут. А в мислите си съхранихме само хубави спомени и уникалното преживяване в един от най-старите български градове – Мелник.