Добър ден, приятели! Днес искам да ви покажа една рецепта, която свързвам с моето детство, с всички онези щастливи съботи и недели преди да почнат да им викат „уикенд“, в които нямаше училище, цялото семейство бяхме заедно и имаше безброй игри и забавления. В онези дни за които ви говоря, сутрините бяха изпълнени с аромата на топла, домашно приготвена закуска, (различна всеки път), усмивки и добро настроение и разбира се нетърпение игрите да започнат. Тук искам да вметна за всички, които не познават моята майка, че тя и до ден днешен винаги е била страхотен кулинар (минутка за реклама) и никога не е щадяла нито времето, нито усилията си, за да ни приготвя всеки път разнообразна, вкусна и добре изглеждаща храна, имайки се предвид, че цялото ни семейство сме изключително капризни и придерчиви към храната, която ядем. Може би от нея съм наследила тази огромна любов към храната и желанието да си я приготвям сама у дома, без значение колко време и усилия ще ми отнеме това.  Та, отново да се върна в онези детски спомени, които пазя в съзнанието си – една от любимите ми закуски от тогава и до сега, вече доста пораснало дете, си остават онези пържени питки за закуска на мама  . Никога няма да забравя как със сестра ми се състезавахме коя ще вземе триъгълните парчета, защото колкото по-остри бяха ъгълчетата, толкова по-хрупкави бяха те  . И така след закуска бяхме заредени с цялата енергия на света и се отдавахме на безкрайни игри с децата в квартала. Хубави дни бяха!!!

А сега нека ви покажа тази рецепта, за да можете и вие да и се насладите, така както аз го правя и днес.