3 дни по италиански – Милано, Италия (част 2)

Вече сме в Милано, сега първата ни цел е да намерим хотела и да се настаним, след това да направим първата си обиколка.

3 дни по италиански операта Ла Скала

Бързо се ориентирахме, но когато спирахме местни да ни упътят, те ни гледаха странно и казваха, че такъв хотел няма. А, може би, ние не го изговаряме правилно? Ами да, това е проблемът. Бързо поправихме грешката и се оказа, че хотелът е на следващия ъгъл. Хотел Sempione, това е хотелът ни – малък, с три звезди. Не е някакъв лукс, но всеки ден ни почистваха стаята, която беше много топла и добре климатизирани, имаше телевизор, и разбира се, само с канали на италиански, както и минибар. Баните бяха заредени с тоалетни принадлежности, които се зареждаха с нови, когато свършат. Имахме платена закуска, която беше толкова обилна, че те зарежда с енергия за доста дълъг период през деня. Закуската беше тип шведска маса, вземаш и ядеш колко можеш и каквото поискаш – хлебчета, сладки и солени кроасани, кифли, плодове, колбаси, млечни продукти и сладка, със сигурност, никой няма да остане гладен. Отделно ти предлагат кафе и чай, сок и вода. Общо взето нищо не липсваше. Персоналът не беше голям, но всички бяха много симпатични и отзивчиви. Помолихме за туристическа карта на рецепцията, с която да ни е по-лесно да се ориентираме и разбира се, нямаше проблем, веднага ни дадоха напълно безплатно. И като плюс на картата беше отбелязан хотелът, така че без значение къде сме, да можем да се приберем обратно. Оказа се, Милано е много лесен град за ориентиране. Не бяхме далече от центъра. Придвижвахме се само пеш и попивахме всичко видяно.

3 дни по италиански - Милано_003
3 дни по италиански - Милано_005
3 дни по италиански - Милано_002

И така, първата ни разходка започна, вече е следобед и нашата цел е да видим Дуомо. За да стигнем до нея, тръгнахме по малките но живописни улички, които в крайна сметка ни изведоха точно на площада пред небезизвестната миланска опера Ла Скала. От там се спуснахме по коридорите на Галерия Виторио Емануеле, където, разбира се, нямаше как да не направим по някоя и друга снимка. Тази голяма катедрала е толкова величествена и впечатляваща с външната си фасада точно толкова, колкото и с вътрешността си. Имайте предвид, че във всички музеи и църкви е забранено снимането със светкавица. Без светкавица може да снимате почти всичко. Заради вече позакъснелия ни час на посещение не успяхме да се качим на покрива на катедралата и да видим Милано от птичи поглед, но какво да се прави, каквото такова. На площада пред катедралата имаше много младежи от така наречените малцинствени групи, които въртяха бизнес със селфи стикове и със семена царевица за привличане на гълъбите. Имайте предвид, че са доста нахални. Първо ти тикат семената почти на сила в ръката, а после започва пазарлъкът за парите. Искаха ни нещо от рода на 5 евро за шепа семена, но това го разбираш накрая, когато са ти сипали най-малко  2 шепи. Е, да, ама не. С пазарлък платихме 5 евро за двете шепи, които и без това никой от нас не беше пожелал. След като все пак се полюбувахме на гълъбите, влязохме в катедралата. Такса вход няма. Единственото изискване е преди да влезеш да свалиш шапката си, ако носиш такава. Ами какво да ви кажа – вълшебна е, направо омагьосваща. Влезеш ли, не спираш да се оглеждаш, възхищаваш и впечатляваш от красивите орнаменти, издялани в огромните колони, красивите тавани, изумителните стъклописи и въобще от всеки един елемент, който те заобикаля вътре. В катедралата има изключително красив орган с множество добре изпипани обкови. Определено, цялостната картина е едно уникално изкуство, в което ясно се вижда вложените труд и прецизност да бъде всичко толкова перфектно измайсторено до най-малкия детайл. В катедралата има и малко магазинче за сувенири, разполагащо с доста красиви неща, които можете да занесете у дома за спомен. Когато излязохме от Дуомо, навън вече беше започнало да се смрачава.

3 дни по италиански - Милано_001
3 дни по италиански - Милано_004

Тук в галерията може да разгледате още снимки от катедралата Дуомо
и Галерия Виторио Емануеле II.
За по-голям размер кликнете върху снимките.

Беше време да се поориентираме накъде да хапнем за вечеря и да изпием по нещо топло, защото времето беше доста студено. Тръгнахме по околните улички, но накрая решихме да хапнем пица на възможно най-централното място в един от ресторантите, намиращи се по коридорите на Галерия Виторио Емануеле. Пицата беше по 14 евро, а чаят 7 евро. Но толкова бяхме премръзнали, гладни и изтощени, че нямаше кой да се сети да направи малко снимки. Иначе обслужването беше много добро. Седнахме до прозорците, за да можем да наблюдаваме тълпата от хора, голямата част от които бързаха да се приберат у дома в края на работния ден. Така, хапнали и изморени, се отправихме към хотела за така необходимата ни почивка. Минавайки покрай близкия до хотела супермаркет, си взехме по нещо сладко за десерт (цените в магазина са като нашите в България) и се прибрахме по стаите. По един душ и в леглата, че сутринта ни чакаше ново приключение.

3 дни по италиански - Милано_029
3 дни по италиански - Милано_018

Сутринта обаче ни изненада малко неприятно. Навън валеше дъжд. Закусихме и нали сме за малко, някакъв си дъжд не може нито да ни спре, нито да ни откаже от плановете за деня. В супермаркета продаваха чадъри по 5 евро, заредихме се с по един и тръгнахме за нови преживявания. Запланувани бяха две неща да посетим – замъкът Сфорцеско и непременно да видим оригинала на „Тайната вечеря“ на Леонардо Да Винчи. Ако останеше време за друго, щяхме тепърва да мислим кое да е следващото. Първо се отправихме към замъка Сфорцеско (входната такса е 5 евро на човек). Замъкът е превърнат в галерия, в която са изложени множество антични останки, бойни брони, огромни гоблени и килими, много картини, мебели от различни епохи, различни старинни съдове и прибори. Една уникална и огромна колекция, включваща толкова много изкуство и красота. Всичко е много добре подредено, всяка зала те води към следващата, така че няма как да пропуснеш нещо или пък да се изгубиш. Докато обаче разгледаме всичко, вече наближаваше четири следобед.

3 дни по италиански - Милано_016

В тази галерия може да разгледате още снимки от замъкът Сфорцеско.
За по-голям размер кликнете върху снимките.

Директно с бодра крачка се отправихме към църквата Мария Деле Грацие, където се намира така известната картина-стенопис „Тайната вечеря“ на Леонардо Да Винчи. Влиза се на групи и обикновено трябва да си закупил билет месеци по-рано, за да влезеш. Тъй като ние нямахме време за подобна реакция от България, се наложи да разчитаме на късмета си. Късмет имахме, и то безобразно голям. Имаше билети единствено за групата, която влизаше след около час. Идеално, тъкмо ще имаме време да хапнем. Купихме билетите по 6,50 евро на човек и седнахме в една закусвалня наблизо да хапнем. Навън, разбира се, дъжда не спираше и за секунда. Много мокър ден беше. Върнахме се за часа, в който влизаше групата ни. Тъй като стенописът се съхранява в специални атмосферни условия, всички чанти и чадъри се прибират в специални торбички, които ни дадоха от там. Влизането става през две зони, където за да се отвори следващата врата, трябва помещението, където се намираме, да достигне определена температура и влажност. Ето, влязохме, имаме 15 минути да разглеждаме стенописа. Нямаме право да снимаме. На отсрещната стена има друг стенопис, на който определено всички обърнаха по-малко внимание. Изходът води към малко магазинче за сувенири, всеки от които e брандиран с името на Леонардо Да Винчи. В задната част на църквата има и малък музей, посветен на Да Винчи, в който можете да разгледате скиците му. Когато излязохме навън вече беше тъмно, но денят все още не беше свършил.

3 дни по италиански - църквата Мария Деле Грацие_001
3 дни по италиански - църквата Мария Деле Грацие_003
3 дни по италиански - църквата Мария Деле Грацие_002
3 дни по италиански - църквата Мария Деле Грацие_004
3 дни по италиански - църквата Мария Деле Грацие_005
3 дни по италиански - църквата Мария Деле Грацие_006
3 дни по италиански - църквата Мария Деле Грацие_007
3 дни по италиански - църквата Мария Деле Грацие_008

И нали вали, зима е, но да идеш в Италия и да не хапнеш италиански сладолед е грехота, седнахме в една сладкарница и поръчахме сладоледа (8 евро на порция). След това решихме, че сега е моментът да минем по централната търговска пешеходна улица, където отвсякъде те заобикалят красиви лъскави витрини, някой от тях на познати за нас марки, други пък не. Отвсякъде се носи аромат на печени кестени (много вкусни кестени). Тук-там има легнали бездомници под заслоните, които обаче по никакъв начин не притесняват минаващите покрай тях хора. И така лека-полека покрай магазините, през близкия парк отново сме в хотела за заслужена почивка.

Ето едни от най-интересните магазинни витрини, които видяхме.

3 дни по италиански - Милано_019
3 дни по италиански - Милано_022
3 дни по италиански - Милано_020
3 дни по италиански - Милано_024
3 дни по италиански - Милано_023
3 дни по италиански - Милано_025
3 дни по италиански - Милано_021

Оставете коментар

Pin It on Pinterest